Chapter 38

¹По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира. ²И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея. ³И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир. ⁴И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан. ⁵Пак роди и друг син и го наименува Шела. А <Юда> беше в Ахдив, когато тя го роди. ⁶След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар. ⁷А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби. ⁸Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си. ⁹Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше <семето си> на земята, за да не въздигне потомство на брата си. ¹⁰А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби. ¹¹Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, <като> вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом. ¹²След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна. ¹³И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си. ¹⁴Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена. ¹⁵А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си. ¹⁶Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене? ¹⁷А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш? ¹⁸Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него. ¹⁹После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. ²⁰А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери. ²¹Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница. ²²И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница. ²³И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери. ²⁴Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори. ²⁵А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата. ²⁶И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече. ²⁷И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й. ²⁸И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе. ²⁹А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}. ³⁰После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.