Chapter 3

¹И като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим. ²Тогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Моисей. ³И понеже се бояха от людете на ония места, поставиха олтара на мястото му, и принасяха върху него всеизгаряния Господу, всеизгаряния заран и вечер. ⁴И пазиха празника на шатроразпъването, според предписаното, и <принасяха> ежедневните всеизгаряния на брой както бе наредено, според определеното за всеки ден, ⁵и от тогава на сетне и постоянните всеизгаряния, и <приносите> по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тия на всекиго, който би принесъл доброволен принос Господу. ⁶От първия ден на седмия месец почнаха да принасят всеизгаряния Господу; но основите на Господния храм не бяха още положени. ⁷И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето при Иопия, според както персийският цар Кир беше им позволил. ⁸И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим, Зоровавел Салатииловият син, Исус Иоседековият син и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, почнаха <да работят;> и поставиха левитите, от двадесет годишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом. ⁹И Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда, станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; <също и> синовете на Инадада, с техните синове и братя левитите. ¹⁰И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида. ¹¹И пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени. ¹²Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините <домове>, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост; ¹³така щото людете не можаха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас, и гласът се чуваше на далеч.