Chapter 8

¹Тогава Господ рече на Моисея: Влез при Фараона и кажи му: Така казва Господ, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ²Но ако откажеш да ги пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби. ³Реката ще кипне с жаби, които като излизат ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти. ⁴На тебе, на людете ти и на всичките ти слуги ще наскачат жабите. ⁵И тъй, Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя. ⁶И Аарон простря ръката си над египетските води и възлязоха жабите и покриха Египетската земя. ⁷Но и магьосниците сториха същото с баянията си, и направиха да наскачат жаби по Египетската земя. ⁸Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете <ви>, за да пожертвуват Господу. ⁹И Моисей рече на Фараона: Определи ми, кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката. ¹⁰<Фараон> каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Господа нашия Бог. ¹¹Жабите ще се махнат от тебе от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат. ¹²Тогава Моисей и Аарон излязоха отпред Фараона; и Моисей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараона. ¹³И Господ стори според както викна Моисей; жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. ¹⁴И събираха ги на купове: и земята се усмърдя. ¹⁵А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил. ¹⁶След това Господ каза на Моисея: Речи на Аарона: Простри жезъла си та удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя. ¹⁷И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки из цялата Египетска земя. ¹⁸И магьосниците работеха <да вършат> същото с баянията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните. ¹⁹Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. ²⁰После Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона (ето, той излиза <да отиде> при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ²¹Защото, ако не пуснеш людете Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти, върху людете ти и в къщите ти; тъй щото къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи. ²²Но в оня ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живеят людете Ми, щото да няма там рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ всред земята. ²³Аз ще поставя преграда между Своите люде и твоите люде; утре ще стане това знамение. ²⁴И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновата къща и в къщите на слугите му и в цялата Египетска земя; земята се развали от рояците мухи. ²⁵Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тая земя. ²⁶Но Моисей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертвуваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертвуваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? ²⁷Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертвуваме на Господа нашия Бог, според както би ни казал. ²⁸Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвувате на Господа вашия Бог в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се <Богу> за мене. ²⁹И Моисей рече: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля Господу да се махнат утре рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; но нека не следва Фараон да лъже и да не пуска людете <ни> да пожертвуват Господу. ³⁰И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и помоли се Господу. ³¹И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една. ³²Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.