Chapter 12

¹Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: ²Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. ³Говорете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. ⁴Но ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. ⁵Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. ⁶И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер. ⁷После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат. ⁸През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. ⁹Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. ¹⁰И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън. ¹¹И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване. ¹²Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. ¹³И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва. ¹⁴Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате. ¹⁵Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля. ¹⁶На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. ¹⁷Да пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения. ¹⁸От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. ¹⁹Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. ²⁰Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете. ²¹Тогава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. ²²После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която <ще приемете> в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на <къщната> врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. ²³Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. ²⁴И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. ²⁵Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. ²⁶И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? ²⁷Ще отговорите: Това е жертва <в спомен> на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха. ²⁸И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. ²⁹И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. ³⁰И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. ³¹И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; ³²подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. ³³Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. ³⁴И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си. ³⁵А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; ³⁶и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. ³⁷Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. ³⁸Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда. ³⁹А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие. ⁴⁰А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. ⁴¹И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя. ⁴²Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа. ⁴³И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея; ⁴⁴обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже. ⁴⁵Никой пришелец или наемник да не яде от нея. ⁴⁶В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. ⁴⁷Цялото общество израилтяни ще я пазят. ⁴⁸И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея. ⁴⁹Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас. ⁵⁰И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. ⁵¹И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.