Chapter 15

¹След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него. ²И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе. ³И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша. ⁴Авесалом още казваше: Да бях <само> поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам! ⁵И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше. ⁶Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже. ⁷И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу; ⁸защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу. ⁹И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон. ¹⁰А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон. ¹¹А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо. ¹²После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома. ¹³Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома. ¹⁴А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да <ни> застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа. ¹⁵И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят. ¹⁶И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата. ¹⁷Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място. ¹⁸И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя. ¹⁹Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си. ²⁰Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе! ²¹А Итай в отговор рече на царя: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти. ²²Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него. ²³А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята. ²⁴А ето <дойде> и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега <за плочите> на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (<при който> се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града. ²⁵Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му; ²⁶но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро. ²⁷Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас <нека се върнат> и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан. ²⁸Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести <какво да направя>. ²⁹И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха. ³⁰А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха. ³¹И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела. ³²И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си. ³³И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар; ³⁴но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела. ³⁵Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара; ³⁶ето, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете. ³⁷И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.