« Prev 2 Kings 4 Next »

Chapter 4

1А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби. 2И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло. 3И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко. 4Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай <от маслото> във всички тия съдове, и пълните туряй на страна. 5И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха <съдовете> при нея, а тя наливаше. 6И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана. 7Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. 8И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб. 9Сетне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек. 10Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас. 11И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея, 12рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него. 13И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде. 14Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар. 15И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. 16И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. 17Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей. 18И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите. 19И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му. 20И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря. 21И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе. 22Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна. 23А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен. 24Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам. 25И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката! 26Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. 27А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил. 28А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? 29Тогава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. 30А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея. 31А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди. 32И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му. 33Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу. 34Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето. 35После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си. 36И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си. 37И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе. 38Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, <та го слушаха>, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици. 39Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, <че са отровни>. 40После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него. 41А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела. 42В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат. 43И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък. 44Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.

« Prev 2 Kings 4 Next »
Please login or register to save highlights and make annotations
Corrections disabled for this book
Proofing disabled for this book
Printer-friendly version





Advertisements



| Define | Popups: Login | Register | Prev Next | Help |