Chapter 32

¹След тия неща и това <явление на> вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои. ²А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим, ³съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха. ⁴И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода? ⁵И <Езекия> се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, <съгради> и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове. ⁶И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки: ⁷Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него. ⁸С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия. ⁹След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат: ¹⁰Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му? ¹¹Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар? ¹²Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: <Само> пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите? ¹³Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми? ¹⁴Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми? ¹⁵Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми? ¹⁶И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия. ¹⁷Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми. ¹⁸Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града; ¹⁹и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце. ²⁰Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето. ²¹И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож. ²²Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички <други>, и ги ръководеше на всяка страна. ²³И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи. ²⁴В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение. ²⁵Но Езекия не отдаде <Господу> според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим. ²⁶Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни. ²⁷И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи, ²⁸също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада. ²⁹При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот. ³⁰Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела. ³¹Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му. ³²А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе. ³³И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.