Chapter 28

¹В тия дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израиля. И Анхус каза на Давида: Знай положително, че ще отидеш с мене в множеството, ти и мъжете ти. ²И Давид рече на Анхуса: Ти наистина ще познаеш какво може слугата ти да извърши. А Анхус каза на Давида: Затова ще те направя пазач на главата ми за всегда. ³А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете. ⁴И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил, и разположиха стана си в Гелвуе. ⁵А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се, и сърцето му се разтрепера твърде много. ⁶И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци. ⁷Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове. ⁸И така, Саул се предреши като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и <Саул> й рече: Почародействувай ми, моля, чрез запитване зли духове, и възведи ми, когото ти кажа. ⁹А жената му каза: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми та да ме умъртвят? ¹⁰Но Саул й се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това. ¹¹Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи. ¹²И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул. ¹³И рече й царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята. ¹⁴И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони. ¹⁵И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя. ¹⁶Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел? ¹⁷Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида. ¹⁸Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика <според> големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес. ¹⁹При това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците. ²⁰Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна <през> целия ден и <през> цялата нощ. ²¹А жената дойде при Саула, и като видя, че беше много разтревожен, каза му: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; турих живота си в опасност {Еврейски: Ръката си.}, и покорих се на думите, които ми говори. ²²Сега, прочее, послушай и ти, моля, гласа на слугинята си, и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато отидеш на път. ²³Но той отказа, като думаше: Не ща да ям. Слугите му, обаче, и жената го принудиха, та послуша думите им; и стана от земята та седна на леглото. ²⁴А жената имаше в къщата угоено теле, и побърза та го закла; и взе брашно та замеси и изпече от него безквасни пити; ²⁵и го донесе пред Саула и пред слугите му, та ядоха. Тогава те станаха та си отидоха през същата нощ.