Chapter 16

¹Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове. ²А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу; ³и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име. ⁴И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш? ⁵И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата. ⁶И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му. ⁷Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. ⁸Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а <Самуил> каза: И тогова не е избрал Господ. ⁹Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ. ¹⁰И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия. ¹¹Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около <трапезата> догде не дойде тук. ¹²И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е. ¹³Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама. ¹⁴А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше. ¹⁵И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава; ¹⁶затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре. ¹⁷И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене. ¹⁸Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него. ¹⁹Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците. ²⁰И тъй Есей взе осел <натоварен> с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида. ²¹И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и <Давид> му стана оръженосец. ²²И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение. ²³И когато <злият> дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.