Chapter 21

¹Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля. ²И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им. ³А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля? ⁴Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим. ⁵И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож. ⁶А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава. ⁷Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля. ⁸Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. ⁹И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки: ¹⁰Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе. ¹¹Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ: ¹²Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни <да поразява> Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил. ¹³И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна. ¹⁴И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля. ¹⁵И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше <людете>: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна. ¹⁶И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си. ¹⁷И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби. ¹⁸Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна. ¹⁹И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име. ²⁰И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито). ²¹И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята. ²²Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете. ²³А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам. ²⁴А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за <жертва> Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя. ²⁵И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка. ²⁶И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън <паднал> върху олтара за всеизгарянето. ²⁷Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му. ²⁸В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, <започна да> принася жертви там. ²⁹Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон. ³⁰Но Давид не можеше да иде пред <скинията> да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.