Chapter 17

¹А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет <стои> под завеси. ²И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе. ³Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече: ⁴Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам, ⁵защото от деня, когато изведох Израиля <от Египет>, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния <в скиния>. ⁶В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом? ⁷Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля; ⁸и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята. ⁹И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред, ¹⁰и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом. ¹¹Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му. ¹²Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века. ¹³Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе; ¹⁴но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века. ¹⁵И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение. ¹⁶Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>? ¹⁷Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже. ¹⁸Какво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си. ¹⁹Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела. ²⁰Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си. ²¹И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет? ²²Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог. ²³И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил. ²⁴Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида. ²⁵Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе. ²⁶И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си; ²⁷сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.