Chapter 6

¹Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе? ²Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем. ³Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете. ⁴Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена. ⁵Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад; ⁶Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях, ⁷Челото ти под булото е Като част от нар. ⁸Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки; ⁹<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха. ¹⁰Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена? ¹¹Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете. ¹²Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде. ¹³Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!