Chapter 9
1И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.
2И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима
на пропастта.
3И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, <що> имат земните скорпии.
4Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат
Божия печат на челата си.
5И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.
6През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.
7И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им <имаше> като корони подобни на злато, и лицата им
бяха като човешки лица.
8А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.
9При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато
тичат на бой.
10Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца
11Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон {Т.е.: Погубител.}, а на гръцки се именува
Аполион.
12Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.
13И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,
14че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.
15И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.
16И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.
17И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха <като> огнени, яцинтови и жупелни нагръдници;
и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18От тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците.
19Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.
20И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят <вече>
на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват,
нито да ходят;
21също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.