Chapter 89

¹(По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род. ²Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си. ³<Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>: ⁴Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села). ⁵И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите. ⁶Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу? ⁷Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него. ⁸Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава. ⁹Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш. ¹⁰Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си. ¹¹Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал. ¹²Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти. ¹³Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти. ¹⁴Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице. ¹⁵Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице. ¹⁶В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат; ¹⁷Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог. ¹⁸Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар. ¹⁹Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете. ²⁰Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах. ²¹Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява. ²²Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби. ²³Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят. ²⁴А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му. ²⁵Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките. ²⁶Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара. ²⁷При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе. ²⁸Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него. ²⁹Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето. ³⁰Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми, ³¹Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, - ³²Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им; ³³Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си. ³⁴Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми. ³⁵<За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида, ³⁶<Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене, ³⁷Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.) ³⁸Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил. ³⁹Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята. ⁴⁰Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го. ⁴¹Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си. ⁴²Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели. ⁴³Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя. ⁴⁴Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята. ⁴⁵Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.) ⁴⁶До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти? ⁴⁷Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада! ⁴⁸Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.) ⁴⁹Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си? ⁵⁰Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена, ⁵¹С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник. ⁵²Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!