Chapter 146

¹(По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя. ²Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам. ³Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ. ⁴Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му. ⁵Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог, ⁶Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века; ⁷Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните. ⁸Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните, ⁹Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща. ¹⁰Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!