Chapter 14

¹(По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро. ²Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога. ³Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един. ⁴Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа? ⁵Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните. ⁶Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище. ⁷Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.