Chapter 129

¹(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил), ²Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха. ³Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си. ⁴<Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите. ⁵Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона. ⁶Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, - ⁷С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си, ⁸Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!