« Prev Psalms 109 Next »

Chapter 109

1(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя; 2Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; 3Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. 4За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва. 5И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. 6<Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му. 7Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. 8Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. 9Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, 10Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>. 11Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му. 12Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. 13Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. 14Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; 15Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята, 16Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви. 17Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него. 18Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. 19Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. 20Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми. 21А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме, 22Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене. 23Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец. 24Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си. 25И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава. 26Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си, 27За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи. 28Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. 29Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха. 30И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; 31Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

« Prev Psalms 109 Next »





Advertisements



| Define | Popups: Login | Register | Prev Next | Help |