Chapter 104

¹(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, - ²Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса; ³Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра; ⁴Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък; ⁵Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена. ⁶Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините. ⁷От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг. ⁸Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях. ⁹Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята. ¹⁰<Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините. ¹¹Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си; ¹²При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата. ¹³<Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята; ¹⁴Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята, ¹⁵И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека. ¹⁶Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил, ¹⁷Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка; ¹⁸Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци. ¹⁹Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва. ²⁰Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат. ²¹Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна. ²²Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си. ²³Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта. ²⁴Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения. ²⁵Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи. ²⁶Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него. ²⁷Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната. ²⁸Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага, ²⁹Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си. ³⁰Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята. ³¹Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ, ³²Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят. ³³Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам. ³⁴Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа. ³⁵Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.