« Prev Proverbs 8 Next »

Chapter 8

1Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си? 2Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя; 3Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите: 4Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада. 5Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце 6Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото. 7Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми. 8Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако. 9Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание. 10Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато. 11Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея. 12Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли. 13Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста. 14У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата. 15Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда. 16Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии. 17Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят. 18Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата. 19Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро. 20Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието, 21За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им. 22Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела. 23От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята. 24Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода. 25Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена, 26Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света. 27Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната. 28Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната, 29Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята. 30Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него. 31Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада. 32Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища. 33Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри. 34Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми, 35Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа; 36А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

« Prev Proverbs 8 Next »
Please login or register to save highlights and make annotations
Corrections disabled for this book
Proofing disabled for this book
Printer-friendly version





Advertisements



| Define | Popups: Login | Register | Prev Next | Help |