Chapter 31

¹Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: - ²Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци? ³Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете. ⁴Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие? ⁵Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}. ⁶Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом. ⁷За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си. ⁸Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват; ⁹Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. ¹⁰Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. ¹¹Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба. ¹²Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си. ¹³Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно. ¹⁴Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч. ¹⁵При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си. ¹⁶Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе. ¹⁷Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си. ¹⁸Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта. ¹⁹Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката. ²⁰Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните. ²¹Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи. ²²Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат. ²³Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини. ²⁴Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.}; ²⁵Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето. ²⁶Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ. ²⁷Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде. ²⁸Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>: ²⁹Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките. ³⁰Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. ³¹Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.