Chapter 23

¹Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе ²Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота. ³Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби. ⁴Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл. ⁵Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето. ⁶Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия, ⁷Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе. ⁸Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи. ⁹Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти. ¹⁰Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата, ¹¹Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе. ¹²Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание. ¹³Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре. ¹⁴Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. ¹⁵Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго. ¹⁶Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото ¹⁷Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден, ¹⁸Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече. ¹⁹Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя, ²⁰Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци, ²¹Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи. ²²Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее. ²³Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума. ²⁴Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него. ²⁵<Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила. ²⁶Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища, ²⁷Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров. ²⁸Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците. ²⁹Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? - ³⁰На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино. ³¹Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко, ³²<Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна. ³³Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща; ³⁴Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта. ³⁵Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?