Chapter 2

¹Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си, ²Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума, ³Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума, ⁴Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища, ⁵Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога. ⁶Защото Господ дава мъдрост, из устата Му <излизат> знание и разум. ⁷Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие, ⁸За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си. ⁹Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път. ¹⁰Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти, ¹¹Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля, ¹²За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, - ¹³От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, - ¹⁴На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, - ¹⁵Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, - ¹⁶За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си, ¹⁷(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог, ¹⁸Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.}; ¹⁹Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) - ²⁰За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните. ²¹Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея, ²²А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.