Chapter 14

¹Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ. ²И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели! ³И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? ⁴И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет. ⁵Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни. ⁶И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си, ⁷и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. ⁸Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед. ⁹Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях. ¹⁰Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни. ¹¹И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях? ¹²Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях. ¹³Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях; ¹⁴и ще кажат това на жителите на тая земя, <които> са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. ¹⁵И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки: ¹⁶Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята. ¹⁷И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки: ¹⁸Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява <виновния>, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род. ¹⁹Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука. ²⁰И рече Господ: Прощавам <им>, според както си казал; ²¹но наистина <заклевам се> в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава. ²²Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, ²³наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха. ²⁴Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва. ²⁵(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море. ²⁶Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки: ²⁷До кога <ще търпя> това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене. ²⁸Кажи им: <Заклевам> се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми; ²⁹труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене, ³⁰ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син. ³¹Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте. ³²А вашите трупове ще паднат в тая пустиня. ³³И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. ³⁴Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете <какво значи> Аз да съм неблагоразположен. ³⁵Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат. ³⁶И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята, ³⁷тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа. ³⁸А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята. ³⁹Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво. ⁴⁰И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ <ни> е обещал; защото съгрешихме. ⁴¹А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее? ⁴²Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви. ⁴³Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас. ⁴⁴Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана. ⁴⁵Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.