Chapter 5

¹Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват. ²Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни. ³Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици. ⁴Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари. ⁵Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме, ⁶Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб. ⁷Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония. ⁸Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им. ⁹Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята. ¹⁰Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада. ¹¹Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове. ¹²Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха. ¹³Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата. ¹⁴Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си. ¹⁵Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене. ¹⁶Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили. ¹⁷Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни. ¹⁸Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него. ¹⁹Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род. ²⁰Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време? ²¹Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, - ²²Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.