Chapter 5

¹В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: - ²За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа. ³Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала. ⁴Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода. ⁵Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева. ⁶В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана. ⁷Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля. ⁸Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; <Но> видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля? ⁹Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа! ¹⁰Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това! ¹¹Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите <корист.>}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите. ¹²Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов! ¹³Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните. ¹⁴Които са от корена Ефремов, <слязоха> против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител. ¹⁵И първенците Исахарови <бяха> с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения. ¹⁶Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания. ¹⁷Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си. ¹⁸Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето, ¹⁹Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха. ²⁰От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара. ²¹Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя. ²²Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им. ²³Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните. ²⁴Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени <живеещи> в шатри нека бъде благословена. ²⁵Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша. ²⁶Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи. ²⁷При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв. ²⁸Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? ²⁹Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си: ³⁰Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на <момите взети в> корист. ³¹Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.