Chapter 21

¹А Израилевите мъже бяха се заклели в Масфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. ²И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко. ³И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля? ⁴И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха там олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви. ⁵Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защото бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви. ⁶И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отсече едно племе от Израиля. ⁷Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си? ⁸Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана. ⁹Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски. ¹⁰За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата. ¹¹И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж. ¹²А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя. ¹³Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир. ¹⁴И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха оставили живи от Явис галаадските жени; но пак не им стигнаха. ¹⁵И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена. ¹⁶Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина? ¹⁷И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля; ¹⁸а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина. ¹⁹Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона. ²⁰И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята; ²¹и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя. ²²И когато бащите им или братята им, дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им речем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни. ²³И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха< изново> градовете и живееха в тях. ²⁴Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си. ²⁵В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.