Chapter 13

¹И израилтяните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години. ²И имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, по име Маное, чиято жена бе бездетна, която не раждаше. ³И ангел Господен се яви на жената и каза й: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. ⁴Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто. ⁵Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението <си> детето ще бъде Назирей Богу; и той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците. ⁶Тогава жената отиде та яви на мъжа си, казвайки: Един Божий човек дойде при мене, чието лице беше като лицето на ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах от где е, нито той ми яви името си. ⁷Но рече ми: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова, да не пиеш вино, нито спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто; защото, от рождението <си>, до деня на смъртта си, детето ще бъде Назирей Богу. ⁸Тогава Маное се помоли Господу, казвайки: Моля ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи що да сторим с детето, което ще се роди. ⁹И Бог послуша Маноевия глас: и ангелът Божи пак дойде при жената, като седеше на нивата; а мъжът й Маное не беше с нея. ¹⁰И жената се завтече та побърза да яви на мъжа си, като му каза: Ето, яви ми се оня човек, който дойде при мен завчера. ¹¹Тогава Маное стана та отиде подир жена си, и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си оня човек, който си говорил на <тая> жена? И той рече: Аз. ¹²И рече Маное: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето, и какво да прави то? ¹³И ангелът Господен рече на Маноя: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих; ¹⁴да не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие, и да не яде нищо нечисто; всичко, що й заповядах, нека опази. ¹⁵Тогава Маное каза на ангела Господен: Моля, нека те задържим, за да ти сготвим яре. ¹⁶Но ангелът Господен каза на Маноя: И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; и ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го Господу. (Защото Маное не позна, че това беше ангел Господен). ¹⁷Тогава Маное каза на ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти каза? ¹⁸А ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно. ¹⁹Тогава Маное взе ярето и хлебния принос та ги принесе Господу на камъка; и, като гледаха Маное и жена му, <ангелът> постъпваше чудно; ²⁰защото, когато се издигаше пламъкът от олтара към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маное и жена му, като гледаха, паднаха с лице на земята. ²¹Но ангелът Господен беше невидим вече за Маноя и за жена му; и тогава Маное позна, че това беше ангел Господен. ²²И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога. ²³А жена му рече: Ако Господ иска да ни умори, не щеше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време. ²⁴И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови. ²⁵И Господният Дух почна да го подбужда в Маханедан, между Сарая и Естаол.