Chapter 3

¹Защото, ето, в ония дни и в онова време, Когато върна Юдовите и ерусалимските пленници, ²Ще събера всичките народи Та ще ги сведа в Иосафатовата {Т.е., Господ съди.} долина, И там ще се съдя с тях Поради людете Си и наследството Си Израиля, Когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми, ³И хвърлиха жребия за людете Ми; Даваха момче за блудница, И продаваха момиче да пият вино. ⁴Да! и що имате с Мене вие, Тире, Сидоне, И всички филистимски предели? Искате ли да Ми въздадете възмездие? А ако Ми въздадете, То Аз без забава бързо ще ви върна възмездието ви върху главите ви. ⁵Понеже взехте среброто Ми и златото Ми, И занесохте в капищата си отбраните Ми блага, ⁶А продадохте на гърците, Юдейците и ерусалимците, За да ги отдалечите от пределите им, ⁷Затова Аз ще ги подигна от мястото, За в което ги предадохте, И ще върна възмездието ви на собствената ви глава; ⁸Още ще продам вашите синове и вашите дъщери В ръката на юдейците, А те ще ги продадат на савците, - на далечен народ; Защото Господ изговори това. ⁹Прогласете това между народите; Пригответе война; подигнете юнаците; Нека се приближат всичките военни мъже; Нека възлизат. ¹⁰Изковете палешниците си на ножове, И сърповете си на копия; Слабият нека каже: Аз съм юнак! ¹¹Съберете се и дойдете отвред всички народи, Та се натрупайте заедно; Господи, направи да слязат там юнаците Ти. ¹²Нека станат народите и дойдат В Иосафатовата долина; Защото там ще седна да съдя всичките околни народи. ¹³Пускайте сърпа в жетвата, защото е узряла; Дойдете, тъпчете, защото линът е пълен, И каците се преливат; Понеже нечестието им е голямо. ¹⁴Множества, множества в долината <гдето> ще се отсъди <за тях>; Защото близо е денят Господен в долината <гдето> ще се даде присъдата. ¹⁵Слънцето и луната ще потъмнеят, И звездите ще оттеглят светенето си. ¹⁶И Господ ще изрикае от Сион, И ще издаде гласа Си от Ерусалим; Небето и земята ще се потресат; Но Господ ще бъде прибежище на людете Си, И крепостта на израилтяните. ¹⁷Така ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог, Който обитавам в светия си хълм Сион; Тогава Ерусалим ще бъде свет, И чужденци няма вече да минават през него. ¹⁸В оня ден От планините ще капе мъст, И от хълмовете ще тече мляко, И по всичките Юдови дерета ще текат води; А из дома Господен ще избликне извор, Който ще пои ситимската долина. ¹⁹Египет ще запустее, И Едом ще бъде гола пустиня, Поради насилието сторено към юдейците; Защото са пролели невинна кръв в земята им. ²⁰А Юда ще бъде населен до века, И Ерусалим из род в род. ²¹И <чрез наказание> ще изкарам за чиста кръвта, която още не съм изкарал; Защото Господ обитава в Сион.