Chapter 30

¹Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си; ²Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала? ³От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена; ⁴Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна. ⁵Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци. ⁶Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите. ⁷Ревяха между храстите. Събираха се под тръните; ⁸Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята. ⁹А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка. ¹⁰Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми. ¹¹Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене. ¹²Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.}, ¹³Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници. ¹⁴Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>. ¹⁵Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак. ¹⁶И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха. ¹⁷През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}. ¹⁸<Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми. ¹⁹<Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах. ²⁰Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш. ²¹Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш; ²²Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята. ²³Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи. ²⁴Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си? ²⁵Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха? ²⁶Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината. ²⁷Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха. ²⁸Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ. ²⁹Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците. ³⁰Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън. ³¹<Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.