Chapter 27

¹И Иов продължи беседата си като казваше: ²В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми, ³<Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми, ⁴Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама. ⁵Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене. ⁶Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи. ⁷Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония. ⁸Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му? ⁹Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда? ¹⁰Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време? ¹¹Ще ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия. ¹²Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни? ¹³Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това: ¹⁴Ако се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб. ¹⁵Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат. ¹⁶Ако и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал, ¹⁷Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто. ¹⁸Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба. ¹⁹Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма; ²⁰Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем; ²¹Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му. ²²Защото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му. ²³Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.