Chapter 16

¹Тогава Иов в отговор рече: ²Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички. ³Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш? ⁴И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас. ⁵<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>. ⁶Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой? ⁷Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство. ⁸Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми. ⁹Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене. ¹⁰Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене. ¹¹Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите. ¹²Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел. ¹³Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята. ¹⁴Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин. ¹⁵Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта, ¹⁶Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми, ¹⁷Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми. ¹⁸О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>. ¹⁹Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините. ²⁰Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога, ²¹Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му! ²²Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.