Chapter 15

¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече: ²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си? ³С празни думи ли се препира И с безполезни речи? ⁴Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него. ⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите. ⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе. ⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете? ⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта? ⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас? ¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти. ¹¹Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе? ¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти, ¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си? ¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен? ¹⁵Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му; ¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода! ¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя, ¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си; ¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях); ²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя. ²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя; ²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа; ²³Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му; ²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват, ²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия, ²⁶Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си. ²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си, ²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове. ²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им. ³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен. ³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му. ³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее, ³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината. ³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството. ³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.