Chapter 14

¹Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение. ²Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи. ³И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе? ⁴Кой може да извади чисто от нечисто? Никой. ⁵Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине, ⁶Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си. ⁷Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне, ⁸Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта; ⁹Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено. ¹⁰Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го? ¹¹Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва, ¹²Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си. ¹³О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил! ¹⁴Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми. ¹⁵Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си. ¹⁶А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми? ¹⁷Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми. ¹⁸Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си; ¹⁹<Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека. ²⁰Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш. ²¹Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях; ²²<Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.