Chapter 10

¹Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си. ²Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен. ³Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите? ⁴Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек? ⁵Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни, ⁶Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми, ⁷При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти? ⁸Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме? ⁹Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш? ¹⁰Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? ¹¹С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел; ¹²Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми. ¹³Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти; ¹⁴Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен. ¹⁵Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми, ¹⁶Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене. ¹⁷Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат. ¹⁸Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око; ¹⁹Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба. ²⁰Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко ²¹Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, - ²²Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.