Chapter 1

¹Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото. ²И родиха му се седем сина и три дъщери. ³А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; <имаше> и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток. ⁴И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго <от тях> на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. ⁵И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за <чадата си> та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно. ⁶А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. ⁷И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея. ⁸После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? ⁹А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? ¹⁰Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. ¹¹Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. ¹²И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа. ¹³И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, ¹⁴дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях, ¹⁵савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. ¹⁶Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. ¹⁷Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. ¹⁸Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, ¹⁹ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата< ти> та умряха; и само аз се отървах да ти известя. ²⁰Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се. ²¹И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. ²²Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.