Chapter 11

¹Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза: ²Слушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските жители; и ти да им речеш: ³Така казва Господ Израилевият Бог: Проклет оня човек, който не слуша думите на тоя завет, ⁴който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската земя, из железарската пещ и рекох: Слушайте гласа Ми, и изпълнявайте тия <думи> според всичко що ви съм заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и Аз ще бъда ваш Бог, ⁵за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както <я изпълнявам> днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи! ⁶И Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на тоя завет и изпълнявайте ги. ⁷Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах казвайки: Слушайте гласа Ми. ⁸Но те не послушаха нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха. ⁹И Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските жители. ¹⁰Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите им. ¹¹Затова, така казва Господ: Ето, ще докарам зло върху тях, От което не ще могат да избягнат; И ще извикат към Мене, - Но няма да ги послушам. ¹²Тогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат И ще извикат към боговете, на които кадят: Но те няма никак да ги спасят Във време на бедствието им. ¹³Защото, колкото е числото на градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо; И колкото е числото на ерусалимските улици, Толкова олтари издигнахте на онова срамотно нещо, - Олтари, за да кадите на Ваала. ¹⁴Затова ти недей се моли за тия люде, Нито възнасяй вик или молба за тях; Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, Поради своето бедствие. ¹⁵Какво <право> има любезната Ми в Моя дом, Като е блудствувала с мнозина, И е престанало да се принася от тебе светото месо? Когато струваш зло, тогава се веселиш. ¹⁶Господ те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха. ¹⁷Защото Господ на Силите, Който те е насадил, Изрече зло против тебе Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си избраха да извършат Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала. ¹⁸Но Господ ми откри това, та го познах; И тогава Ти ми показа делата им. ¹⁹Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, <казвайки>: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му. ²⁰Но, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си. ²¹Затова, така казва Господ за анатотските мъже, Които искат <да отнемат> живота ти, и казват: Да не пророкуваш в името Господно, Да не би да умреш от ръцете ни, - ²²Прочее, така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; Юношите ще измрат чрез нож, Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад, ²³И няма да останат от тях; Защото ще докарам зло върху анатотските мъже В годината, когато ги накажа.