Chapter 33

¹Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе. ²Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време. ³От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха. ⁴И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец. ⁵Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда. ⁶А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище. ⁷Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво. ⁸Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо. ⁹Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха. ¹⁰Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича. ¹¹Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде. ¹²И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън. ¹³Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми. ¹⁴Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци? ¹⁵Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, - ¹⁶Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва. ¹⁷Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя. ¹⁸Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите? ¹⁹Няма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш. ²⁰Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано. ²¹Но там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб. ²²Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси. ²³Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката. ²⁴И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.