Chapter 5

¹Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците, ²<такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ, ³и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си. ⁴А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон, ⁵така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих"; ⁶както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков" ⁷Тоя <Христос> в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ⁸ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, ⁹и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, ¹⁰наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. ¹¹Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. ¹²Понеже докато вие трябваше <до сега>, според <изтеклото> време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. ¹³Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; ¹⁴а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.