Chapter 2

¹Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да <го> изгубим някога. ²Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, ³то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха <го чули;> ⁴като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си? ⁵Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим; ⁶но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш? ⁷Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си; ⁸Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено. ⁹Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. ¹⁰Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение. ¹¹Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя. ¹²казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието"; ¹³и пак: - "Аз на Него ще уповавам" и пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог". ¹⁴И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно <на тях>, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, ¹⁵и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство. ¹⁶(Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство). ¹⁷Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете. ¹⁸Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.