Chapter 3

¹Молитва на пророк Авакума, по оплакванията. ²Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта. ³Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него. ⁴Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му. ⁵Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му. ⁶Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността. ⁷Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя. ⁸Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш? ⁹Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки. ¹⁰Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо. ¹¹Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие. ¹²С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите. ¹³Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.) ¹⁴Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха. ¹⁵С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води. ¹⁶Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях. ¹⁷Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите, ¹⁸Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си. ¹⁹Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.