Chapter 2

¹Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. ²И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. ³И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил. ⁴Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. ⁵А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; ⁶но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. ⁷И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. ⁸И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. ⁹И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. ¹⁰И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>. ¹¹Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. ¹²И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък. ¹³Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. ¹⁴Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. ¹⁵И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. ¹⁶И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; ¹⁷но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. ¹⁸И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. ¹⁹И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. ²⁰Така човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. ²¹Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. ²²И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. ²³А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. ²⁴Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. ²⁵А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.