Chapter 18

¹И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет, ²то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире), ³и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя; ⁴на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож); ⁵и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан, ⁶и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея. ⁷Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра. ⁸И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ. ⁹И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните. ¹⁰И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните. ¹¹Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. ¹²Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога. ¹³На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер. ¹⁴А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер? ¹⁵А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога. ¹⁶Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. ¹⁷Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. ¹⁸Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. ¹⁹Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; ²⁰и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. ²¹Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; ²²и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе. ²³Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир. ²⁴И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече. ²⁵Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. ²⁶Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами. ²⁷След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.