Chapter 15

¹Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. ²Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша. ³Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова. ⁴Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море. ⁵Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните. ⁶Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля. ⁷С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама. ⁸От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето. ⁹Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби. ¹⁰Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води. ¹¹Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса? ¹²Прострял си десницата Си, И земята ги погълна. ¹³С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище. ¹⁴Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители, ¹⁵Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят. ¹⁶Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил. ¹⁷Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха. ¹⁸Господ ще царува до вечни векове. ¹⁹Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо. ²⁰Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния, ²¹а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. ²²Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. ²³После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}). ²⁴Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием? ²⁵А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече: ²⁶Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам. ²⁷После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.