Chapter 1

¹Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си: ²Рувим, Симеон, Левий и Юда, ³Исахар, Завулон и Вениамин, ⁴Дан и Нефталим, Гад и Асир. ⁵Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет. ⁶И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение. ⁷А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и< толкова> много се засилиха, <щото> земята се изпълни от тях. ⁸Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа. ⁹И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; ¹⁰елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. ¹¹Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. ¹²Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните. ¹³Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; ¹⁴огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки. ¹⁵При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза: ¹⁶Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. ¹⁷Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. ¹⁸Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца? ¹⁹И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. ²⁰Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. ²¹И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове. ²²Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.