Chapter 7

¹<Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането. ²По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си. ³По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява. ⁴Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие. ⁵По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните; ⁶Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета. ⁷Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето. ⁸По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният. ⁹Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните. ¹⁰Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това. ¹¹Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето; ¹²Защото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат. ¹³Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво? ¹⁴Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него. ¹⁵Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си. ¹⁶Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш? ¹⁷Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си? ¹⁸Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}. ¹⁹Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града. ²⁰Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши. ²¹И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне; ²²Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти. ²³Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене. ²⁴Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери? ²⁵Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост; ²⁶И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея. ²⁷Виж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината; ²⁸(И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих. ²⁹Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.