Chapter 29

¹Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив. ²Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; ³големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; ⁴но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. ⁵А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, <през което време> дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти, ⁶хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог. ⁷И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме, ⁸завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе. ⁹Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите. ¹⁰Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже, ¹¹чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, - ¹²за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе, ¹³за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова. ¹⁴И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас, ¹⁵но <както> с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, <така> и с ония, които днес не са тук с нас; ¹⁶(защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме; ¹⁷и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях); ¹⁸тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин, ¹⁹та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата. ²⁰Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето. ²¹Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона. ²²А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите <нанесени> на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат: ²³Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си. ²⁴Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв? ²⁵Тогава ще <им> думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, ²⁶и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, - ²⁷за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга. ²⁸И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес. ²⁹Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.