Chapter 2

¹Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир. ²После Господ ми говори казвайки: ³Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север. ⁴И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре; ⁵да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение. ⁶С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете; ⁷защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо. ⁸Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня. ⁹Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение. ¹⁰(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите. ¹¹И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими. ¹²Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.) ¹³Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред. ¹⁴Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ. ¹⁵Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха. ¹⁶А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете, ¹⁷Господ ми говори, казвайки: ¹⁸Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница; ¹⁹и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение. ²⁰(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими; ²¹люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им; ²²<за тях направи>, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, <гдето са и> до днес; ²³и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.) ²⁴Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него. ²⁵Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху <всичките> племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе. ²⁶И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат: ²⁷Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво. ²⁸С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина, ²⁹(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава. ³⁰Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през <земята> му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както <е и до> днес. ³¹А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш. ³²Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса. ³³И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде. ³⁴В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един. ³⁵Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме. ³⁶От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас. ³⁷Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.