Chapter 19

¹Когато Господ твоят Бог погуби народите, чиято земя Господ твоят Бог ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им, ²тогава да отделиш три града всред земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш. ³Да си приготвиш пътя <за тях>, и да разделиш на три части земите на страната, която Господ твоят Бог те прави да наследиш, за да прибягва там всеки убиец. ⁴И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: оня, който без намерение удари ближния си, когото по-напред не е мразел, - ⁵както, когато отива някой с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да пресече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му, та умре, - такъв нека бяга в един от тия градове, и ще остане жив; ⁶да не би мъздовъздателят за кръвта в пламването на сърцето си да се завтече след убиеца и го застигне (ако пътят е дълъг) та го убие, без да е заслужил той за смърт, понеже не го е мразил от по-напред. ⁷За това, аз ти заповядвам, като кажа: Отдели си три града; ⁸(а когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която се обеща да даде на бащите ти, ⁹ако пазиш и вършиш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да любиш Господа твоя Бог и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава при тия три града да си притуриш още три;) ¹⁰за да се не пролее невинна кръв в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и да няма върху тебе <виновност> за кръв. ¹¹Но човек, ако има омраза към ближния си и го причака, и, като се спусне на него, удари го, та умре, и той побегне в един от тия градове, ¹²тогава старейшините на града му да пратят и го вземат от там, и да го предадат в ръката на мъздовъздателя за кръвта, за да умре. ¹³Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля <проливането на> невинна кръв, за да ти бъде добре. ¹⁴Да не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш, в земята, която Господ твоят Бог ти дава, за да я притежаваш. ¹⁵<Само> един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява <всяко> дело. ¹⁶Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие, ¹⁷тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които <съдят> в онова време; ¹⁸и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си, ¹⁹тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си. ²⁰Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе. ²¹Да го не пожали окото ти; живот <ще се даде> за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.